
Бъдещето според Йоко Тавада
«Пратеникът» е сред дистопиите, които очертават нови посоки пред жанра.
«Пратеникът» е сред дистопиите, които очертават нови посоки пред жанра.
Българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата
В дебюта на Джулия Мей Джонас има препратки най-вече към "Лолита" и "Пнин" на Владимир Набоков.
За него литературата беше "писане с въображение" и това се оценяваше от читателите.
В романа "Не е река" на Селва Алмада има ясни препратки към темата за домашното насилие, семейната небрежност, мълчанието и прикриването на истината.
Романът "Сбогуване" на Нога Албалах има особено място сред останалите й произведения и заради своята автобиографичност.
Съвременната публика иска това - иска да чете за човека Рушди. Може би затова и в "Нож" се появяват и други писателски фигури.
"Кога престанахме да разбираме света" и е, и не е обичайна книга.
Романът "Онова, за което не искам да мисля" на Постюма поставя и въпроса за толерантността към различния.
Саманта Швеблин създава литература на тревогата.
Новата книга с разкази на Здравка Евтимова отново е обърната към региона на Перник, към слабите и онеправданите.
Фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели.
Книгата на Еми Барух "За евреите и други демони" се появява в този подходящ момент, за да припомни вековната история на антисемитизма.
Акт, удостоверяващ, че България най-после поема свой път, в който завинаги казва не на това да бъде руски сателит.
Илко Димитров пише, за да наложи послание. С цената на огромна смелост и себеразголване.
Историята в "Утринно море" е повлияна от политическата криза в Либия, която е в разгара си в началото на второто десетилетие на новия век
Романът "Край морето" на Абдулразак Гурна разказва за живота в Занзибар, в Англия, и дори в бившата Източна Германия, като преплита семейни истории, въвлича темата за колониализма
Като всяка антиутопия "Деликатесен труп" силно размива границите и показва, че лошите винаги са лоши, но и добрите често се поддават на провокациите и се заразяват, губейки моралните си устои
"Анет, епос за една героиня" на Анне Вебер е необичайна книга. Тя е експериментална като направа
Новият роман на Теодора Димова е точно за днешното в най-краткосрочните му измерения - пандемията, войната в Украйна, протестите, политическата криза у нас
И понеже беше глас на истината, на съвестта, на морала, на непримиримостта, тя беше самотен глас
Романът "Гранд хотел "Европа" съчетава комедия на нравите с пътеписи, политически и културни коментари, размисли за европейската идентичност и какво ли още не
Писателят е и един от важните гласове в съвременната световна литература
"Супергерои" е книга за днешното, за хората тук и сега, за младите, с техния начин на живот, техните разбирания, техните вълнения
Писането на Мария Келберт е автентично универсално
"Лицата зад превода" напомня, че преводачите са тези, които в най-голяма степен изграждат и развиват националния език
Романът на Антония Апостолова е и за любовта, за първото истинско влюбване и начина, по който то ни белязва
На български дебютът на писателката е със сборника "Карта на Канада"
"Иронията и най-вече самоиронията са белези на изискан литературен вкус, а през годините на прехода у нас се възпитаваше всичко друго, но не и финес", казва писателят
"Книгата е сериозна заявка и за постижение в контекста на посоките, които подема съвременната ни литература." Рецензия от Амелия Личева